Напредък по устойчивото събиране и пречистване на отпадъчните води в ЕС

  • Пресконференция - 12 Декември 2013г

ВиК мрежите са най-важните и най-скъпи активи, които имат обществена полезност и от които се очаква да ни служат в продължение на дълъг период от време. Икономическата стойност на този актив трябва да се отчита, както и въздействието му върху околната среда. В Европа до 50 % от питейната вода се губи поради течове в някои региони. Инфилтрацията в канализационните системи натоварва помпената система, а оттам оскъпява и работа на канализационната система. От друга страна, изтичането от канализационните тръби (поради разхлабени или повредени тръби) застрашава подземните води и почвата. Основната причина за тези скъпоструващи последици е застаряването и влошаване на състоянието на мрежите.

В повечето държави — членки на ЕС, много голяма част от отпадъчните води се събират, като средната степен на съответствие е 94 % (повишение от 92 %). В 15 държави членки съответствието достига дори 100 %. Всички държави членки или са запазили, или са подобрили предишните си резултати. Все още обаче измежду държавите членки има такива, в които отпадъчните води не се събират или се събират само частично. Степените на съответствие в пет държави членки през 2009—2010 г. все още са под 30 % (BG, CY, EE, LV, SI). Например канализационните системи и пречистването само в единадесет от 27-те столици в ЕС съответстват на техническите стандарти. През 2009—2010 г. общо 82 % от отпадъчните води в ЕС са преминали през вторично пречистване в съответствие с разпоредбите на директивата — повишение от четири процентни пункта спрямо предходния доклад. Четири държави членки са постигнали 100 % съответствие, а за други шест държави членки равнището на спазване беше 97 % и повече. Степените на съответствие в държавите — членки на ЕС-12 обаче значително изостават, като само 39 % от техните отпадъчни води преминават през вторично пречистване на водите. По-строгото пречистване известно също така като третично пречистване, допълва вторичното пречистване, когато това е необходимо, и е насочен главно към премахване на хранителните елементи с цел борба с еутрофизацията или намаляване на бактериологичното замърсяване, което може да засегне здравето на хората (като в зони за питейна вода или вода за къпане).

Почти 20 години след приемането на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води към 2010 г. е постигнат значителен напредък към пълното ѝ прилагане. За ЕС-15 средните степени на съответствие са 88 % за вторичното пречистване и по-високи за канализационните системи и по-строгото пречистване (съответно 97 и 90 %).По различен начин стоят нещата в държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. и по-късно. Пътят, който трябва да изминат до целта е значителен, като средното съответствие е 72 % за канализационните системи и съответно 39 % и 14 % за вторичното и по-модерното пречистване. Без активизиране на усилията на всички равнища очакваните закъснения могат да бъдат сходни или по-големи от тези за ЕС-15, което означава, че изоставащите в прилагането ще постигнат съответствие с директивата едва през 2028 г.

В предложената Седма програма за действие в областта на околната среда и Плана за опазване на водните ресурси на Европа се подчертава важността на събирането и пречистването на градските отпадъчни води. В тези скорошни политически инициативи Комисията обясни, че допълнително ще увеличи подкрепата си към държавите членки за усилията им по прилагането, като насърчи „нов подход“ за постигане на съответствие. През декември 2012 г. службите на Комисията започнаха тези дейности по „нов подход“ с цел държавите членки да бъдат насърчени да изготвят своите планове за изпълнение или да ги преразгледат най-късно до 2014 г.

Източник на информацията: Седми доклад на Комисията за изпълнението на Директива 91/271 и Доклад на Европейската водна асоциация за предизвикателствата в сектор води