Изкуствените влажни зони като естествен начин за пречистване на отпадъчни води

  • Статия - 7 Юли 2014г

Изкуствените влажни зони са естествени системи, в които отпадъчните води протичат през растителен почвен филтър, където се осъществява биологичното и физическото пречистване. Най-често засадената растителност е тръстика и затова им казват често „тръстикови” филтри. За първи път тези системи са използвани в Германия. Има различни видове системи, като преобладава използването на под повърхностния вид, при който нивото на водата се поддържа под повърхността. Този вид може допълнително да бъде подразделен на две категории в зависимост от начина на изтичане – единият е с хоризонтално изтичане под повърхността (фиг.1), а другият - с вертикално изтичане под повърхността (фиг.2). В общия случай изкуствените влажни зони включват стъпало на предварителна обработка преди пречистването за утаяване на твърдите органични вещества, за да се избегне затлачването.

Едни от многото предимства на този тип системи са ниската себестойност, ниското или никакво електропотребление и добро отстраняване на патогенните организми.

Ето и два примера за използване на тази технология:

Естествени басейни за комбинирани отпадъчни води, Сьорен, Северна Германия.

Пречистването на отпадъчните води в система от естествени басейни обслужва 300 ЕЖ. Битовата отпадъчна вода, заедно с дъждовната вода от комбинирана канализационна мрежа постъпва в пречиствателна станция. Системата се състои от три басейна (фиг.3)

(фиг.3)

Пречистване на отпадъчни води в комбинирани басейни и изкуствени влажни зони, Зееветал, Северна Германия

Изкуствената влажна зона обслужва 550 ЕЖ. Отпадъчните води идват отчасти от малък агроиндустриален обект (измиване и опаковане на зеленчуци) и допълнителни битови отпадъчни води от домовете на сезонните работници. Характеристиката е сходна с тази на битовите отпадъчни води. В сезона на прибиране на реколтата има силни колебания по отношение на обема и натоварването на отпадъчните води (фиг.4).

(фиг.4)

Влажните зони са едни от най-големите екосистеми в света и вторите най-богати на растителни и животински видове след тропическите гори. Те са природни зони, обитавани от влаголюбиви растения, заливани от плитки води или изкуствено организирани съоръжения, в които пречистването на отпадъчните води се извършва от намиращите се там макрофити и от микроорганизмите, обитаващи тяхната коренова система и почвата около нея. Те адсорбират както органичните вещества, така и тежки метали и други токсични замърсители. Във влажните зони могат да се използват различни влаголюбиви растения. Пречиствателните станции за отпадъчни води имитират процесите, протичащи в естествени условия, като при първите те са много интензивни, което от своя страна води до значително големи разходи на енергия.

Понеже експлоатационните разходи за електроенергия и реагенти, които за една пречиствателна станция за 11 000 ЕЖ са от порядъка на 300 000 лв./год., влажните зони изискват минимални експлоатационни разходи, свързани основно с периодичната им поддръжка (косене, заравяне или изгаряне на растенията). Ниските им експлоатационни разходи, големият им пречиствателен и антибактерициден ефект, както и липсата на персонал за управление на експлоатацията им до голяма степен благоприятстват внедряването им като алтернативна технология за пречистване на отпадъчните води на съвременните станции. От друга страна присъстват незаобиколими фактори, които за определени места и случаи могат да се окажат стопиращи тяхното прилагане, а именно – изискването на по-големи територии; защитата на екосистемата при токсични или радиоактивни замърсявания (ако средата по-рано е привлякла различни животински видове); прекалената зависимост на протичащите процеси във влажните зони от климата.

На фона на очертаващата се енергийна криза, както в България, така и в световен мащаб, системите, изискващи по-малък енергиен разход, които в същото време щадят околната среда се очертават като по-прагматично и разумно решение. Затова изкуствените влажни зони са приложими на много места, но разбира се трябва да бъдат одобрени или отхвърлени след компетентна оценка и изчерпателен анализ на всяка ситуация, изискваща прилагане на определен механизъм на пречистване на отпадъчните води.

За по-детайлна информация и повече примери:

Прочети тук